Внезапната смърт на съпруга ми ме събори, но когато видях завещанието му, тотално онемях
За първи път се срещнахме на рожден ден на другар. Тогава времената бяха елементарни и неусложнени, тъй че елементарните момчета не проведоха съвременни празненства. Но да извършите подарък, да отделите време и по някакъв метод да разширите кръга си от познати не бе сложна задача. Коля пръв ме заприказва, след което ми предложи да ме закара до у дома. Началото на една връзка
Започването на връзка постоянно е елементарно и занимателно. Говорихме, научихме доста един за различен, разхождахме се. Разказах това, което ми беше забавно, а Николай показа своите ползи. Хареса ми, че беше елементарен човек. Ако трябваше да сменим тематиката, можехме да приказваме за нещо напълно друго. Личеше, че в детството му е обещано положително образование и необятна вероятност.
След 10 месеца някак от единствено себе си се оженихме. Никога не съм мислила, че някой различен може да се появи в живота ми. Съпругът ми ме извърши цялата, просто нямах други стремежи. Скоро се роди дъщерята. Коля призна, че в този момент към този момент не може да живее толкоз несериозно. Трябваше да потърси добра работа, фамилията изисква цялостно отдаване.
Преди 30 години можеше да си доста добър експерт и да печелиш стотинки. Всички знаеха това. Така Коля влезе в бизнеса. Купуваше на ниска цена, продаваше скъпо. Любовта към точните науки остана единствено като занимание. Трябваше да си изкарвам прехраната. Аз също изоставих стремежите си и започнах да оказвам помощ на брачна половинка си. Дъщерята порасна, без да е лишена от нищо. Но ние постоянно се страхувахме да не загубим това, което бяхме придобили в един миг. Такива бяха времената.
След 2 години се роди синът ни. Вече сме подредили малко в този живот, станахме по-зрели и набрахме скорост. Можеха да се похвалят даже с вносни памперси, които в оня живот бяха същински недостиг. Изправихме се на крайници, издържахме 2 ужасни интервала, когато парите просто изчезнаха от жилището, отворихме лична компания. След това, когато всичко стартира да се усъвършенства почти в страната, най-сетне малко се отпуснаха.
Нашата кариера
Децата пораснаха и сътвориха свои фамилии. Можехме да си позволим отмора в чужбина, да вървим на заведения за хранене. Ходех на концерти с рокли, донесени от други страни. Съпругът се интересува от лов и каране на ATV. Здравето ме накара да се усещам добре и да се любувам на живота пълноценно.
Така стояха нещата до неотдавна. Съпругът ми стартира да кашля, неприятният му табиет беше отговорен, само че той не му обърна внимание. И тогава, като гръм от ясно небе, той отиде в болничното заведение за няколко дни. Не можа да излезе оттова. Бащата на фамилията ни напусна. Децата пристигнаха да се сбогуват разплакани. Близки и другари също ми изрекоха своите съболезнования. Нашето мощно семейство претърпя непоправима загуба.
Вторият удар беше завещаението. Очевидно Коля подозираше, че нещо не е наред с него, и даже написа наследство, което постоянно беше в сейфа на адвоката . В него той споделяше какъв брой ни обича, какъв брой скъпи сме му. Той сподели, че помни всички най-ценни моменти в живота си. И всички бяха свързани с нас.
Неочаквани вести
Той също по този начин се извини. Той се извини, че не е оставил нищо на щерка си, тя към този момент има добър брачен партньор, личен апартамент и кола. Синът също би трябвало да му елементарни, тъй като ние му дадохме чудесно обучение и нужните познания. Сега прави положителни пари. Но множеството от думите бяха отправени към мен.
В края на краищата, съгласно неговата воля, аз също останах без нищо. Не, по този начин или другояче резервирах моята част от бизнеса. Но неговата половина и даже малко пари, всичко това беше предопределено за жена, която не познавах. Имала потребност от тях, съгласно брачна половинка ми. И можех единствено да роня сълзи и да се чудя какво значи всичко това.
Срещнах се с Ева. Млада, хубава. Тя не сподели безусловно нищо за себе си. По възраст – не по-голям от сина ни. Беше явно, че тя няма предпочитание да приказва с мен. Вече разбрах, че не ходил на лов на риба. Най-накрая ми стана ясно къде е изчезвал брачният партньор ми, когато прекарваше време с „ другари “. Но за какво?
Какво да върша?
Цял живот сме били отворени един към различен. Бих се пробвала да схвана. Може би не елементарни. Но да разберем – тъкмо. За какви заслуги един татко може да не остави нищо на децата и жена си в интерес на някаква млада „ кучка “? Това въобще не го разбирам. Можеше да живее настрана за свое наслаждение. И по този начин, може би сърцето не устоя на моралния напън?
Какво да върша в този момент, не знам. Може би ще отида в съда. Мисля, че положението ми е ясно и ясно като бял ден. Дори и да не съумея да реализира нещо, най-малко ще схвана историята на връзката на тази дама със брачна половинка ми. Честно казано, не мисля, че тя ще може да каже нещо безусловно необикновено, само че животът в незнание, както се оказа, не е за мен.
